ако
можех само да напиша как звучи нещото ...
н
набит директно в кръвоносната система , а тя млада и пълзяща енергично ,
сменяща те ту в великан с много мощ и в същото време толкова лесно преодолим
, ту в супергерой спасяващ себе си от колебливото ти клатушкане на ръба на
пропастта на обикновенните чувства и тези от които боли , но пък в всеки
един момент готов сам да те бутне , ту на безпощаден злодей , без скруполи ,
без капка срам , засягащ , първичен , изпълнен с злоба , но лесно душевно
раним , ту в беззащитен заек успяващ с невинността си , край нямат ролите ,
които те надъхват на максимум да вземеш своето , но не винаги твоето си е
твое ... и в случаите, когато трябва да вложиш малко усилие , малко да
изгониш всичките идоли които те пазят , ти не знаеш как и страха от това да
ги изгубиш защото те са нещото , което изграждат личността , чрез която си
на този етап във всички отношения дали то добри , лоши и не чак дотам лоши ,
всичките онези , които от вътре ти викат "ДА НЕ СИ ПОСМЯЛ!" всичките те, те
объркват още повече и избора става хипер трудния , какво би направил ако си
това , което си без тях ... не знаеш защото никога не ти се е налагало да не
ги исползваш , никога не си се оправял без тях , пазители на чувствата в теб
на терминала , колко много такива са били разстрелвани при опит да влязат ,
а колко такива са били взривявани в опит да излезнат , ако са твърде малки
че големия и мощен не може да ги спипа , то на ход идва подлия и безкруполен
злодей , който без капка свян и жалост смазва малкия и хитър "нарушител" ,
ако "врагът" е голям и силно напиращ да влезе то гиганта с многото сила и
малкото разсъдак ги смазва , независимо от големината и силата им , ако
влязат или излязат то с тях винаги е супергероя , които не оставя нито да
преминат в нещо свръх положително , нито в нещо твърде отрицателно , от
което да боли , но в последно време същия този супер герой , на който
разчиташ по толкова сляп начин или изгубва дарбата си да те пази от свръх
отрицателните или го прави умишлено ... 
пъти ,
края на началото смисъл близо си до ръба на пропаст , в която определено те
е страх да скочиш а вариант друг просто няма , гледаш с клаустрофобичния си
поглед дълбочината на тъмната падина , която няма реално погледнато дъно ,
на което да се опреш като паднеш или поне да се разпилееш качествено ,
страха от непознатото е големия страх за мен , без значение дали някой ще те
смачка от бой или ще те блъсне кола страха ти в сравнение с това е нулева и
изпитвана вече веднъж или дваж ,
хармонично
те напуска нрава с зрелище по силно от касов екшън филм ,
на наслука
се осланя и верността на думите ти , в моменти като ония , в които си
притеснен от нещо на вид тъй глупаво и безстрашно ... рефлектираш сам с
отражението си в изображението срещу тебе дали ако го разпънеш до болка ще
му изпищят деформираните пиксели или векторния вариянт ще издържи векселното
натоварване , въпроси с дигиарт-а те мъчат толкова , колкото и въпроси за
бъдещето на sедна или две нации с много съмнително такова , гръмко мигаш с
премрежен поглед в тъмното напипваш пен-а на таблета и крехко го завлачваш
към инчовата му пистичка с надеждата да ти изпадне под писеца му някой друг
запомнящ се шейп - ама не ... 
и
толко
... незав
And you want three
One to fly the heave
One to swim like fishe
And then one you'
If your lover
The Pierc
One ...
One ...
And One ...
p.s. гадно
<Когато сам останеш ...>
Натрупвайки енергия , било то позитивно
настроена или енергия
с заряд способен да срути нещо наоколо облечена в отрицателни
заредени мисли , силния звук влизащ през ушите ти от взрива на
всичко покрай теб , едва доловим пулс усещаш самия себе си да
е в покой от врата на долу , а кръвта ти циркулираща с скорост
бясна единствено за горната част на тялото ти , уморена от
пояснения , прескачащи мисли за минало , някакво си настояще и
моменти , за които си струвало да бъде в постоянно движение ,
абсурбиращ , всичко и възприемащ го по отвратителен за мозъка ти
начин , усещаш в момент даден колко зле се чувстваш и се чудиш
какво този път се е объркало , но се сещаш , че от последния и
предпоследния път на теб не ти е минавало и пак се оказва , че
КОГАТО САМ ОСТАНЕШ си най слаб и те е страх ...
теб страх ли те е?
честит празник ...
лузас селекта!
<ВИЖ МЕ ПАК...>
Грубо
нахвърлял всичките си мисли в ред , труден за повторно подобно
нареждане , но пък унил от всичкото нещо събрало ти се за деня ,
мислещ и знаещ , че определено не си сам ... и в същото време
спускащата се реалност , че е 10 часа а ти още не си започнал , това
което трябва отдавна да е завършено , забавен до преди часове , сега
умълчал се , гледащ с леко притворени и уморени очи , навярно забравил
за всичко минало , за това което през деня се заклеваше , че ще
проклинаш , но ти минава и отново рефрешваш с поредната доза
некачествен сън и автоматично заредил програмата за повторение,
забравил функцията рандум , ободряващ се от глътка с издишване на дим
и мисли за бъдеща по солидна почивка или поредната вечер леко усмихнат
и с зачервени бузи , ръкомахащ в обичайното заведение типаж с ясна
представа , че жена прибрала се с теб е последната ти мисъл ако искаш
да останеш жив , но пренебрегващ законите на собствените си мисли и
прибягващ до алтернативи , крепиш се някак , усмихваш се в всеки един
удобен момент , въпреки смразяващата сивота насреща , приемаш , че
докато трябва ще си в подобна ситуация , а после ще превключиш и
реалибитираш себе си в изгнание на поредния живял ... но пък какво от
това , виж ме пак ... аз съм тук а ти къде си?
<Шах - мат или доспа ми се , окей тогава аз ще си ходя ..>
...
живот като на кино или живот като на Киро беше казал един приятел,
има ли значение всъщност какъв е живота ти ако той не е от онези
животи, които са предначертани и пълни с идилия и супер малко агония
... има ли такива всъщност?
незнам колко може да боли от прост поглед? колко може да боли само
от визията пред теб? колко е боляло?
боли ли още? колко може да боли от игра на шах? а колко усмивки може
да ти даде една игра на шах?
имали ли сте чувството , че притеснението ви е толкова голямо , че
сте седели с часове преплитайки пръстите пред даден човек "амикайки"
"незнаейки какво да кажете" излагайки се по невероятно чаровен и мил
начин казвайки неща , които друг път едва ли бихте , чудейки се дали
ще ви помислят за пиян който не знае какво приказва или за поредния
чувствяга имах най накрая този късмет да ме помислят и за двете и
накрая да играя шах с човек , с който бих играл шах целият си живот
шахът УТЕШЕНИЕТО шахът ЗНАК НА ЕДИ КВО СИ шахът проста игра или
поредния житейски живот
мислили сте сигурен съм колко малки неща и колко много такива са
бидели с огромното значение смятайки , че те променят нещо и са
значими и не са ?
всяка мисъл всяка дума беше от значение беше така ей тука до сърцето
, че то едва успяваше да си поеме капка въздух ...
гадното беше , че нещата са си неща и те са си винаги такива ...
но още по гадното , е че нямаш право да съжаляваш за нищо минало и
да не се надяваш на нищо в бъдеще ... живота е гемблърско занимание
или си с ... или си с без ...
по последни данни от моя персонален живот аз съм или само с без или
... колко и как пъти успях да се усмихна доволно снощи ... незнам
но знам едно , че този човек е най - великолепния , най - стъпващ
над нещата заобграждайки ни , така небрежно веещ се около нас ,
остро красив и необятно солидарен към себе си ... невероятна
хармония на духа тялото и мозъка ...
на човек до сега не бях се възхищавал толкова , всяко едно движение
беше поредната произведена усмивка с 2000 мисли в секундата на
усмивката , всяка една дума казана беше слово което ехтеше в главата
ми с повторения и влизаше все по навътре незнам ...
просто незнам ...
а и тя не знае!
обожавам
шах-мат!
<Живееш с надежда ...>
живееш с тежестта ...
тежестта търсеща крайния вариант за път към мястото , където с
такава тежест няма да те пуснат , милееш гледаш в базата данни от
мигове, незабравими и изваждаш кадър по кадър , през сълзи ту се
усмихваш ту гледаш настрани и прецъкваш нататък , знаеш , че има
мигове , които можеш да гледаш цяла нощ и цял ден независимо дали
сърцето ти е спряло или препуска опущаващо множество количество
кислород , дишаш тежко въпреки , че само седиш и гледаш мислейки ,
търсейки правилното нареждане на пъзела за да стигнеш до това място
, как ще стане се питаш и се хващаш заглавата , притваряш очите , и
размишляваш ,
трудно е виждаш сам , не се отказваш до , опитвайки се да не обръщаш
внимание на звук издаден от поредната
затворена врата пред поредния дошъл най - от пред план душевни болки
неизличими ...
отново нахлуват спомени , развалят всичко с шибаната си доза отровна
носталгия ...
през сълзи палиш цигара ... излизаш навън дишаш необръщащ внимание
на нищо заобикалящо те ... толкова е тежко , че имаш чувството , че
ще те дръпне на долу и ще се свлечеш на земята
изминалите дни те карат да желаеш , да искаш да искаш толкова силно
, че прехапването на устните ти да причинява отскубване на капки
кръв , за миг ...
колкото и да е тежко,трябва
колкото и да е трудно,трябва
колкото и да си силен, не можеш
а трябва ...
<DEVOLUTION!>
развиваш се до ниво ,
което те кара да се усмихваш
задоволството ти личи , виждат го и другите буташ
камъка нагоре и виждаш , че той помръдва в един
момент се умаряш до степен такава , че камъка минава
през теб и с бърза скорост отива , там където си го
намерил , и където ти пречи да продължиш напред
нужно е да се катериш с него успяваш до определена
точка някой път стигаш по-нагоре , но никога не стигаш
до горе , а къде го буташ този камък се запитваш ти
оглеждаш се с надежда някой да ти оговори , някой да
ти сложи в ръката лист хартия с писане , кратки пътища ,
карта може би ...
ръката ти седи опъната , а тълпата те гледа странно
надеждата ти в един момент се превръща в невиждан
срам , срам от себе си срам от околните от хората ,
на които държиш , продължаваш да държиш ръката си ,
докато не се сетиш , че трябва или да я прибереш или
да я свиеш в юмрук да стиснеш зъби да затвориш очи
за момент да помислиш по някакъв обективен и креативен
в помощ за теб начин ... но просто не успяваш в този момент
идва разрухата на собственото ти аз решаваш в един
момент НЕ МОГА , но всъщност си най - можещия човек
на света , прекъсвача отказва и ти или блокираш или изпадаш
в ужастното състояние , в което си в момента ... гледаш празно
с подути и насълзени очи ДЕВОЛЮИРАШ ли ? се запитваш
с вътрешен твърде тих и почти сигурен в себе си глас ехото
на този така тих и нечут от никой глас отехва , дебалансираш се
и пропадаш ...
от тук нататък търсиш пътя нагоре или започваш да копаеш, докато
се изкачиш там , където си бил и където винаги искаш да си ...
НО САМ!
<...
покрай тях станах такъв>
ПОЛОЖЕНИЕТО
колко пъти ще понесете всякакъв вид
жени да се опитат просто да се опитат
да питат "Абе тая ли ти е приятелкатата?"
жадно усложнявайки всичко като нарушават
пространството ти така с желание и престрашили
се след примерно глъдка или пет
течност концентрирана с алкохол и определен
портокалов дъх пушейки нервно в очакване
на отговор задоволяващ искането им една
след друга идваха и си отиваха не ме ебеше
дали разочаровани или просто доказали на
себе си или на техни също така виждащи
завършака на вечерта си за
еди кво си приятелки хубаво ухаещи
постарали се да се опитат дори да изглеждат
добре снощи иначе ми се случи поне на 6-7 пъти
не си измислям ... но се очудвам какво е това
което кара желанието да е толкова силно та да
принуди да събориш бариерата втурвайки се
като обезумял с уж много кураж , но така притеснен
и мислещ как бихме реагирали много такива хора
като мен
РЕАКЦИЯТА
Тъкмо оставяйки чашата си след поредното отпиване
и просто трудно виждащия си поглед и без това забелязваш
индивида примерно в бяла прозираща копринена рокля
не виждаш почти нищо хубаво в тялото на съответния субект
за пореден път убеден в това , че имаш нещото което
жените явно виждат и харесват уверен , че тя ще се принуди
да ти проговори да пофлиртува за момент доволен , че наистина
нещото което имаш но не знаеш какво работи и не те е
оставило защото примерно си го ползвал твърде често ...
След първия оглед по обстоен виждаш симпатично лице
хубава усмивка и странно женски глас казвайки на висок глас
защото от друга тоналност не би ми станало ясно какво
иска да ми каже, гледайки момичето с поличката очилцата
косата на опашка с адски добро тяло изглеждаща перфектно
от зад седящо близо до мен "Това ли е приятелката ти?" . Усмихвайки
се принудително приближен до ухото на младата дама отговарящ
с смачкан плътен и въздействащ според мен глас през
глуповат и неуместен смях , че момичето с прекрасната визия от
към гърба и е просто приятелка ... искащото отговори момиче
веднага приплъзва "Добре защото си мислех , че тия дрехи не и отиват!".
Ти гледаш още по странно и се усмихваш след 2-3 минути оглеждайки се
с мисъл и досада, а ръцете на момичето с многото желание
седящи на краката ти а нейното тяло в близост опасна по принцип
и очакваща , че всичко се е наредило както тя би искала явно и
светва , че едва ли мислите ни са синхронизирани и флуидите са
в еднакво състояние ... казва с известна доза разочарование
"Окей ще се видим пак!" съпътсвано с изкуствена усмивка и бърза
крачка към компанията ... ти с някакво спокойствие поклащаш глава
и се обръщаш към чашата с алкохола , палиш цигара и чуваш ритъм
непознат но пък приятен ...
след 6-тата подобна случка за една вечер
си дадох почивка веднага уморен и умислен
пкрай тях иначе!